/Сафо/

* * *

Малка е силата

на човека.

Безполезни са грижите.

В тоя кратък живот-

мъка след мъка,-

а смъртта-неизбежната-

висене над всекиго.

И за добрите,и за злите

са с еднаква

съдба.

* * *

Хората очакват

нещастия различни,

ала в един миг само

бог преобръща всичко.

/Симонид/

Зимно настроение

Зевс праща снеговете

и от небето иде дълга зима:

реките се сковаха в лед.

Ти тая зима укроти.

И запали си огън

в огнището.В голяма чаша

налей си сладко вино

и под главата си сложи

една възглавница по-мека.

*

Не бива да оставяме сърцето си

на грижите:ний нищо не печелим,

когато се отдаваме на скърби,

приятелю...И все пак най-доброто

лекарство си остава виното.

налей да се напием...

*

...Защото виното

е огледало

на човека...

*

Чух

как наближава пролетта

цъфтяща-о,налейте,бързо,бързо

в голямата си чаша вино сладко

като меда.

/Алкей/

На листа приличаме ние:

пролетта многоцветна ни ражда-

и разлистени

под лъчите на слънцето,

малко време се радваме на младостта,

без да знаем добро или зло

боговете ни дават.

А черните орисници

стоят до нас-

едната е захванала

конеца на смъртта,

а другата-на старостта горчива.

Но сладостта на младостта

е къса-

един ден,-слънцето додето

разпръсне светлината си...

*

По кожата ми пот тече и аз треперя леко,

щом като видя цветето на младостта-тъй мило.

За всекиго-подобно сън

е бързолетна свидната ни младост.

И старост тягостна и безобразна

надвисва над главите неотменно.

Омразна е и презряна тази старост,

и удря по човека тя,и пада той в несвяст,

ума-размътва...

*

Какво е животът,какво

-красотата му без Афродита

златокъдрата?По-добре аз

да умра в оня зъл час,когато

вече няма да чувствам нужда

от най-сладкия и дар,

от прегръдките тайни,от нежни милувки,

от леглото уханно.

О,цветята чаровни

на нашата младост

са твърде желани

за мъже и жени.

А когато дойде

тежката,сивата старост

и мъжа стане

негоден грозник,

все същите грижи жестоки

и ума,и сърцето му мълчат;

и не го радва да гледа

лъчите на слънцето.

Неприятен той става за всички,

не го смятат за нищо жените.

Тъй мъчителна,непоносима

е създал за нас бог старостта.

/Мимнерм/