Болонка
Стандарт : Болонката е добродушно куче,което го прави предпочитан семеен галеник.Погажда се с деца.Обича упражненията и обикновено е в добро здраве.Жизнерадостната игривост не го напуска нито за миг.
Общ вид : Височината е не повече от 25 см. при холката.Тегло - 3,2 кг. (предпочитани са 2,7 килограмовите). Податлива на обучение, извънредно добра с деца, има добро здравословно състояние, живее дълго, много чувствителна и възприемчива. Добронравна. Едно дълго ходене не може да я смути, но може да се задоволи и с кратки обиколки из парка. Още като кученце трябва да се реше с четка от четина, а на лапите и корема да се слага бебешка пудра, която да поддържа животното чисто от баня до баня.
Йоркширски териер
"Макар и малък на ръст Той всяка година се извисява в класациите за популярност. Няма Йоркшири играчки, средни и гиганти. Съществува един единствен и той има строго определен стандарт."
ИСТОРИЯ:
Породата е близо на 100 години и неиния произход е предмет на спорове но официално се счита че произлиза от Великобритания. Принос за създаването на днешният Йоркшир вероятно има Малтийската болонка, Манчестерският териер и Денди Динмонд териер.Първоначално Йорки е бил по-голям на ръст, но с течение на годините и селекцията придобива миниатюрния си вид.
ТЕМПЕРАМЕНТ:
Живо с интуиция, смело, много красиво куче, има уравновесен характер.
КОЗИНА:
Тя е отличителния белег на тази порода и за това започваме с нея. Козината по тялото е със средна дължина, съвършенно права ( не вълниста и пухеста) нежна и копринена структура. Козината на главата и муцуната ( "fall" ) е дълга и наситено златисто-рижо-червено окрасена. При тази окраса има интензивност по страните, основата на ушите и муцуната, където е и най-дълга. Рижо-червената окраса не трябва да се разпространява по шията.
ОЦВЕТЯВАНЕ:
Оцветяването по целия гръб и тялото е тъмно-гълъбово-стоманено ( но не сребристо-гълъбово) без ни най-малки примеси на кафяво, златисто или черно.На гърдите и главата оцветяването е наситено златисто-кафяво. Всеки косъм в корена е тъмен, по средата по-светъл и към края изсветлява.
ГЛАВА И ЧЕРЕП:
Малка и плоска като муцуната не трябва да е твърде дълга. Носът е черен.
ОЧИ:
Средно големи, тъмни на цвят не много раздалечени, гледащи открито напред с интелигентен и буден поглед.
УШИ:
Малки V-образни, разположени високо, не много раздалечени, изправени, покрити с къса козина в наситено златисто-риж цвят.
ЗАХАПКА:
Правилна ножицообразна.
ТЯЛО:
Компактно, но не набито, пропорционално развито с равен гръб. Общият вид създава впечатление за енергично, здраво и добре сложено куче. Осанката е горда и величествена.
ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:
Прави, обилно покрити с козина, в наситено златисто-рижо-червена окраска, която в края изсветлява. Тази окраска е до края на лактите.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
Прави крайници с умерено изразени коленни свивки. Добре покрити със наситено златисто-рижо-червена окраска, която в дължините изсветлява, но този цвят трябва да свършва до коленните свивки.
ЛАПИ:
Кръгли с черни нокти.
ОПАШКА:
Обикновенно се копира до половината макар и вече в повечето Европейски развъдници да не се практикува. Обилно покрита с козина, оцветяването по нея е най-тъмно особено в края й.
РАЗМЕРИ:
Теглото не бива да е по-голямо от 3,175 кг.
НЕДОСТАТЪЦИ:
Всякакви отклонения във по-голяма или по-малка степен от стандарта.
Доберман
Белият и синият доберман са извън стандарта.
Купирането (отрязването) на опашката и ушите е разрешено.
Размери,височина при холката :
За мъжките: 65-70 см,за женските: 63-68 см.
Тегло: За мъжките: 40-45 кг, за женските: 32-35 кг.
Глава: Зона на черепа – черепът е стабилен и в хармония с цялото тяло. Като се погледне отгоре има клиновидна форма, а гледат отпред косата линия от върха на черепа трябва да бъде почти хоризонтална, а не да слиза към ушите. Профилът на челото продължава почти в права линия с тази на черепа, и продължава към темето образувайки леко заобляне. Линията по следата челото е видима. Очните кости не трябва да са много ясно очертани. Гледани отпред и отгоре, страничните части на черепа не трябва да имат вид като че ли изпъкват. Лека странична извивка на на челюстите и костите на скулите трябва да съответствуват хармонично на дължината на черепа. Мускулите са силно развити.
Линия нос-чело: Низходящата черепно-лицева линия /стопът/ е слабо изразена, но очевидна. Носът е добре оформен, но по-широк отколкото заоблен, с големи ноздри, не е много изпъкнал. При черните кучета носната гъба е черна а при кафявите и сините малко по-светла.
Муцуна: Пропорционална на черепа и силно развита, по-скоро повдигната нагоре. Отворът на устата трябва да достига до кътните зъби. На нивото на горните и долните резци муцуната трябва да е със съответната широчина.
Устни: Трябва да бъдат месести и гладки, прилепнали към долната челюст и осигуряващи перфектно затворена уста. Пигментацията е тъмна, а при кафявите и сините – малко по-светло.
Долна челюст и зъби: Горната и долната челюст са здрави и широки, Затварят се като ножици, има 42 зъба отговарящи на зъбна формула за нормално развитие.
Очи: Те са средно големи, овални, тъмни на цвят. Клепачите са добре прилепнали към очната кухина и имат мигли.
Уши: Високо поставени и купирани на дължина пропорционална на главата. Стоят високо и много изправени. Ако не са купирани – уши със средна големина, чиито вътрешен ръб е добре прилепнал към бузата.
Врат: По дължина той е пропорционален на дължината на тялото, мускулест и строен. Възходящата линия очертава елегантна дъга. Стойката на врата е изправена.
Гръбнак: Особено при мъжките трябва да е добре подчертан и да се откроява.
Гръб: Солиден и къс, слабините са доста дълги и мускулести. При женските слабините са по-издължени за да има място за гърдите.
Крупа: От кръста към основата на опашката е леко наклонена, но почти незабележимо. Много добре закръглена, така че не изглежда нито хоризонтална нито полегата. Има добра широчина и мощна мускулатура.
Гърди: Височината и широчината на гърба трябва да бъдат пропорционални на дължината на трупа с леко извити ребра, като височината трябва да достигне почти половината от размерите на гръбнака. Имат добра широчина във външната част. От края на задната част на гръдната кост до тази на корема е видимо повдигнат.
Опашка: Купира се на два крайни прешлена. Държи се високо. Ако не е купирна, опашката е тънка, средно дълга.
Крайници: Гледани от всички страни крайниците са почти прави, перпендикулярни на земята и достатъчно яки и здрави.
Рамене: Плешките са здраво прилепнали към гръдния кош, те са много мускулести от двете страни на раменната кост. Доминират костните апофизи на гръбначните прешлени. Т са полегати, изтеглени назад като сключват 50 градуса ъгъл с хоризонтала.
Предни крайници: Дълги и мускулести. Лопатно – раменния ъгъл варива между 105 и 110 градуса.
Колене: Те са добре прилепнали без да са издадени напред. Преден крак до коляното: силен, мускулест, прав. Дължината му хармонира с цялото тяло. Ставите са солидни.
Предна лапа: Късо стъпало с пръсти добре събрани и извити /като на котка/. Нокти къси и тъмни.
Задни крайници: Погледнат отзад поради силната мускулатура на таза и крупа доберманът изглежда добре закръглен и широк. Мускулите дават вид на широчина в областта на хълбока. Краката са прави, успоредни, перпендикулярни на земята.
Хълбоци: Дълги, широки и замускулени.
Глезени: Средно яки, паралелни, образуват между костите на крака и метатарса ъгъл от 140 градуса.Походката е от особено значение както за стойката така и за външния вид на кучето. Тя е еластична, елегантна, пъргава, гъвкава. При движение предните крайници се изхвърлят колкото може напред. Задните дават необходимия тласък с широка и еластичност на движението. Кучето върви като движи едновременно предния крак от едната страна и задния от другата. Гърбът връзките и ставите са солидни.
Кожа: Тя е плътно прилепнала навсякъде, перфектна и добре пигментирана.
Козина: Косъмът е къс, твърд и гъст. Гладък и разпределен правилно по цялата повърхност на тялото. Не се допуска подкосмена покривка. Цветовете са черно, кафяво с ръждиво-червени петна.
Боксер
Боксерът е средно голямо куче с гладка козина, здраво, мускулесто и с добра костна система. Той има добре изразени, силно развити и релефни мускули. Подвижен, игрив и силен, той не би трябвало да изглежда нито тромав, нито пълен, нито слаб.
Пропорции : Дължина на тялото към височината при холката: квадратни очертания, т.е. хоризонталната линия на гърба и двете вертикални линии към земята, едната тръгваща от рамото, а другата от бута, образуват квадрат. Б. Дълбочина на гърдите към височината при холката: Гръдният кош стига до лактите. Дълбочината на гърдите е равна на половината от височината при холката. В. Дължина на извивката на носа към дължината на главата Дължината на извивката на носа спрямо черепа трябва да бъде 1 : 2 (измерена от върха на носа до вътрешния ъгъл на окото или съответно от вътрешния ъгъл на окото до тила.
2. Поведение - Темперамент : Боксерът трябва да е спокоен, самоуверен и уравновесен. Темпераментът е от изключително значение и изисква голямо внимание. Той е известен с предаността и верността към господаря и цялото му семейство, с бдителността и самоотвержеността си при защита. Безобиден е за семейството си, но е подозрителен към непознати, весел и дружелюбен при игра, но безстрашен в сериозна ситуация. Податлив е за обучение поради желанието си да се подчинява, смелостта си, природната интелигентност и чувствителното си обоняние. Непридирчив и чист, той е толкова симпатичен и ценен за семейния кръг, колкото и като пазач, придружител или работно куче. Характерът му е стабилен, непристорен и открит дори и в напреднала възраст.
Глава : Тя придава характерния вид на боксера. Трябва да е пропорционална за тялото и да не изглежда нито твърде малка, нито твърде голяма. Муцуната трябва да бъде колкото е възможно по-широка и силна. Красотата на главата зависи от пропорционалността на муцуната и главата. От какъвто и ъгъл да се гледа главата - във фас, профил или отгоре - муцуната трябва винаги да бъде пропорционална на главата, т.е. да не изглежда твърде малка. Тя трябва да е изпита, без бръчки. Бръчките, обаче, се появяват, когато ушите се наострят или, ако ушите не са купирани, когато кучето застане нащрек. Гънките винаги са насочени от основата на муцуната надолу към страните. Тъмната маска се намира само върху муцуната и трябва ясно да контрастира с цвета на главата, така че изражението на лицето да не изглежда мрачно.
Череп : Черепът трябва да е максимално деликатен и ъгловат - леко извит, нито закръглен и малък, нито плосък, нито твърде широк или пък твърде с твърде изразена задна част. Предната вдлъбнатина, леко очертана, не трябва да е твърде дълбока особено между очите.
Стоп : Челото образува характерен стоп с горната граница на муцуната. Извивката на носа не трябва да бъде вдлъбната назад към челото, както е при булдозите, нито да сочи надолу.
Лицева част
Нос : Носът е широк, черен, леко извит нагоре с широки ноздри. Върхът на носа е поставен малко по-нагоре от основата.
Муцуна : Муцуната е силно изразена в три измерения, не е нито изострена, нито тясна, малка или плитка. Определя се от: - формата на челюстите; - разположението на кучешките зъби; - положението на устните. Кучешките зъби трябва да са достатъчно дълги и максимално отдалечени един от друг, така че лицевата част на муцуната е широка, почти квадратна и образува тъп ъгъл с горната граница на муцуната. Отпред ръбът на горния зъб опира на ръба на долната устна. Частта от долната челюст, която е леко извита нагоре, заедно с долната устна се нарича брадичка. Брадичката може да не е ясно изразена под долната устна или дори да изчезва под нея, но трябва да може да вижда отпред и отстрани. Кучешките зъби и резците на долната челюст не трябва да се виждат, когато устата е затворена, нито пък трябва да се вижда езика на боксера в същото положение. Назолабиалният ръб е ясно видим.
Устни : Увисналите устни довършват изгледа на муцуната. Горната устна е плътна и запълва мястото, образувано от долната челюст. На устните се опират долните кучешки зъби.
Зъби : Долната челюст е издадена пред горната и е леко извита нагоре. Боксерът е с обратна захапка. Горната челюст е широка там където се свързва с черепа и леко се скосява напред. Зъбите са здрави и силни. Резците са равни и подредени в права линия, докато кучешките са раздалечени и големи.
Бузи : Те са пропорционални спрямо здравите челюсти, без да се издават подчертано. Сливат се в лека извивка към муцуната.
Очи : Очите са тъмни, средно големи, не са изпъкнали, нито дълбоко разположени. Изразяват енергия и интелигентност, а не заплаха или упоритост. Рамките на очите са тъмни.
Уши : Поставени са високо. Имат подходяща големина, по-скоро малки, отколкото големи и тънки. Раздалечени са едно от друго и поставени на най-високите места на черепа. Лежат спокойно до бузите в спокойно състояние и се накланят напред с изразена гънка, когато кучето застане нащрек. (FCI - 02/04/2001)
Врат : Горната линия е елегантно извита от ясно видимия тил към холката. Трябва да е достатъчно дълъг, объл, здрав, мускулест и ясно изразен.
Тяло : Квадратно тяло, което се носи от яки и прави крака.
Холка : Трябва да е добре изразена.
Гръб : Гърбът и слабините трябва да са къси, твърди, прави, широки и добре замускулени.
Бутове : Леко наклонени, широки и малко извити. Тазът трябва да е дълъг и широк, особено при женските.
Гръден кош : Широк, достигащ до лактите. Дълбочината му е равна на половината от височината при холката. Добре развит в предната си част. Ребрата са ясно изразени, но не са цилиндрично разположени и се простират до гърба.
Долно очертание : Извива се елегантно към гърба. Къси твърди хълбоци, леко изпънати назад.
Опашка : Поставена е по-скоро високо отколкото ниско, оставя се в естествения и вид.(FCI - 02/04/2001)
Предница - Предни крака : Предните крака трябва да са прави, успоредни един на друг гледани отпред и да имат здрави кости.
Рамене : Дълги и наклонени, неотделна част от тялото. Не са изключително замускулени.
Проксимална част от краката : Дълга, образуваща прав ъгъл с раменете.
Лакти : Нито твърде много притиснати, нито твърде отдалечени от гръдната стена.
Дистална част от краката : Права, дълга, слабо замускулена.
Китки : Здрави, добре изразени, но не много окръглени.
Глезени : Къси почти перпендикулярни към земята.
Предни лапи : Малки, кръгли, стегнати с твърди възглавнички.
Задница - Задни крака : Много мускулести. Мускулите са здрави, добре оформени. Гледани отзад задните крака трябва да са прави.
Проксимална част на бедрото : Дълга и широка. Ъгълът, образуващ се между тазовия пояс, проксималната част на бедрото и коленната става, е колкото се може по-малко тъп.
Коленна става : Когато кучето е нормално изправено, тя трябва да достига толкова напред, че да се образува вертикална линия от бедрената кост към земята.
Дистална част на бедрото : Много мускулеста.
Ахилесово сухожилие : Здраво, добре изразено, а върхът му не е обърнат нагоре. Ъгълът е приблизително 140 градуса.
Глезени на задните крака : Малки, с лек наклон от 95 - 100 0 към земята.
Задни лапи : Малко по-дълги от предните. Стегнати с твърди възглавнички.
Походка - движение : Жива - пълна с енергия и благородство.
Кожа : Стегната, еластична, без бръчки.
Козина : Къса, твърда, лъскава и плътно прилепнала.
Цвят : Пясъчен или тигров. Пясъчното се среща в разнообразни нюанси - от русо пясъчно до тъмно червено, но най-красивото е по средата (червеникавопясъчно). Черна маска. Тигровият вариант в гореспоменатите оттенъци на пясъчно се изразява в тъмни или черни ивици по посока на ребрата. Основният цвят и ивиците трябва да се отличават/контрастират. Белите петна не следва да се отричат изцяло, защото могат да бъдат много красиви.
Височина : Измерена от холката покрай лактите до земята: За мъжкари: 57 - 63 см. За женски: 53 - 59 см.
Тегло : За мъжкари: над 30 кг (височина приблизително 60 см от холката) За женски: около 25 кг (височина приблизително 56 см от холката).
Пекинез
Императорски китайски кучета са били считани за свещени,поради което са търпеливо отглеждани и внимателно пазени в императорския дворец, като само хора от императорския приближен кръг са можели да ги притежават-кражбата на пекинез се е наказвала със смърт. Пренесени като подарък за англейската кралица Виктория, той бързо се превръща в любимец с своето забележително достойнство и понякога дразнеща упоритост и инат.
Общ вид Той е куче със собствено мнение, високомерно и надуто,подчертано независимо,но снизходително към заобикалящия го свят. Демонстрира привързаност,благодарност и уважение към собственика си, към когото в много случаи изпада в особена зависимост. Подозрителен към непознати,той уважава територията си и цени нейната неприкосновеност, поради което е ефективен пазач. Пекинезът има сърце на лъв,което в комбинация с неговата странност на моменти и изключителна индивидуалност го отличава от другите кучета. Удоволствие е да бъде отглеждан и е идеален домашен любимец,получаващ удоволствие от общуването си с хората. Козината му изисква редовна грижа и поддръжка. Изразителните му очи са податливи на възпаления и заедно с ушите и сплескания нос изискват особени грижи и чести прегледи и почистване от специалист. Красива външност, спокоен и добронравен, смело куче-пазач, Саможива, независима натура, която трудно се привързва, той е склонен към очни заболявания и се нуждае се от ежедневно разресване Той не обича горещината и трябва да се внимава по време на летния сезон, поради възможна дихателна недостатъчност. Средна височина 20 cm. ,а средно тегло от 4.5 Kg за женските и 4.6 Kg за мъжките.
Японски хин
Фаворит на древния японски императорски двор,за Японския хин се носи легенда,че му е давано саке (ликьор приготвян от ферментирал ориз) за подтискане на растежа и оставането му колкото е възможно по-дребен. Някои екземпляри са били толкова миниатюрни,че е било възможно да се носят в малки кошнички,подобни на кафези за птици.
Общ вид Японския хин е с отличителен ориенталски изглед, с аристократична осанка и стилно поведение. Неговите очи са разположени широко и раздалечени, като бялото на окото е разположено във вътрешния очен ъгъл,създавайки впечатление за постоянна живост и любопитство. Живял в продължение на хилядолетия в човешка компания, приказният японски хин се е превърнал в изключително социално същество. Приятелски настроен, ведър и жизнеж, Японският хин е чувствително куче със строги предпочитания. Рядко,ако въобще,той забравя своите приятели или врагове. Предан и привързан, той е вярно домашно куче, устойчив и смел, добър към деца. Копринената му козина има склонност към линеене и кучето трябва да се предпазва от големи напрежения и прегряване в топло време. Еестествено чист и невзискателен по отношение на разходки и упражнения, той може да обитава и най-малките жилища. Подходящ компаньон за деца и възрастни,като най-важното и необходимо нещо е редовното му разресване. Средната височина е 21 cm, а средното тегло е 3 kg за женските и 3.5 kg за мъжките.
Голдън Ретривър
КАТЕГОРИЯ: Ловно куче
КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI: Група 8 Ритрийвъри, Кучета със стойка(птичари), Водни (апортиращи) кучета.
Секция 1 Ритрийвъри.
С полеви изпит.
ОБЩ ИЗГЛЕД: Симетрични, балансирани, активни, мощни, с добродушно изражение
ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ: Покорни, интелигентни и притежаващи естествена способност за работа; добродушни, приятелски настроени и уверени
ГЛАВА: Балансирана и ясно очертана
ЧЕРЕПНА ОБЛАСТ:
Череп: Широк без грапавини; добре свързана с врата
Стоп: Добре изразен
ЛИЦЕВА ОБЛАСТ:
Нос: За предпочитане черен
Муцуна: Мощна, широка и дълбока. Дължината на лицевата част да е приблизително равна на тази от стоп-а до края на главата.
Челюсти/Зъби: Силни челюсти, с перфектна правилна ножична захапка, т.е. горните зъби плътно покриващи долните и разположени под прав ъгъл спрямо челюстта.
Очи: Тъмно кафяви, добре раздалечени, с тъмни очертания
Уши: Среден размер, разположени приблизително на нивото на очите
ВРАТ: Добре издължен, елегантен и мускулест
ТЯЛО: Балансирано
Гръб: Равен по дължина
Слабини: Силни, мускулести, сближени
Гърди: Дълбок гръден кош, с дълги и добре издадени ребра
ОПАШКА: Разположена и носена на нивото на гърба, достигаща до долните стави на задните крака, без извивки в края
КРАЙНИЦИ:
ПРЕДНИ: Предните крака прави, със здрави кости
Рамене: Добре изнесени назад, с дълги лопатки
Надмищници:Равни по дължина с раменните лопатки, разполагащи краката право под тялото
Лакти: Плътно прилепнали към тялото
ЗАДНИ: Задните крака да са силни и мускулести
Задни коленни стави: Добре извити
Бедра: Добре изразени
Долна част на задния крайник: Добре спускащи се надолу, успоредно разположени при поглед отзад, да не се извиват навътре или навън. Кравешки (х-образни) крака са силно нежелателни
ЛАПИ: Закръглени и подобни на котешките
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ: Мощна, и с добро ускорение. Изправена и естествена гледано отпред и отзад. Дълъг и свободен разкрач, без следи от подгъване на коленните стави отпред.
КОСМЕНА ПОКРИВКА:
КОЗИНА: Гладка или чуплива (вълниста), добре покриваща тялото, с гъст водоустойчив подкосъм
ЦВЯТ: Всички нюанси на златно или кремаво, без червено и махагон. Допустими са малко бели косми само на гърдите
РАЗМЕР:
Височина при холката: Мъжки – 56-61 см.
Женски – 51-56 см.
ДЕФЕКТИ: Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за дефект и да се третира с прецизност, пропорционална на големината на отклонението.
Немска овчарка
Селекциониране на породата започва през 1895г. Нейни създатели са Артур Майер и Макс фон Щефаниц. Лесно се покорява и приспособява към обстановката, защищава стопанина си с неподкупна вярност. Безпрекословно изпълнителна, бдителна, много работоспособна, спокойна по отношение на деца и други кучета. Излъчва хармоничност, естествено благородство и самоувереност. Има добри бегови способности, със стелещ се тръс в диагонален ход, без значително поклащане на гръбната линия и с удължена крачка. Гръбната линия, започваща от върха на ушите и стигаща до края на опашката, е гъвкава почти права (без инфлексия), с изразен наклон. Има уравновесен тип нервна система и проявява внимание и искреност. Притежава силно развито обоняние, което я прави неоценима при откриване на следи и издирване.
Главата й е пропорционална, като дължината й е 40% от височината при холката. Има умерена ширина между ушите. Челото в анфас и профил е леко изпъкнало, с леко загатната медиална бразда. Бузите са й леко изпъкнали встрани. По дължината главата се разделя от ясен стоп. Ширината на черепа е почти равна на дължината му (по-тясна при м.). Муцуната е здрава, устните изпънати и плътно затворени. Има ножицовидната захапка, изградена от здрави, дълбоко вкоренени бели зъби (пълен набор) с добре развити венци. Ушите са със средна големина, широки в основата, високо поставени, симетрично изправени, с обърнати напред ушни раковини. Очите са средно големи, бадемовидни, леко полегати, с цвят, съответстващ на козината, по възможност по-тъмен. Изражение - умно, пълно с живот и увереност. Вратът е здрав, мускулест, стегнат и под ъгъл 45?. Тялото има удължен формат, дълги гърди (45-58% от височината на холката, добре засводени, в основата си на нивото на лактите. Има умерено повдигнат корем. Гърбът е изправен и силна развит, с широк и замускулен кръстец, с дълга крупа с лек наклон (25?).Опашката е с гъст косъм, с дължина, достигаща между скакателната става и средата на ходилото, не може да се извива или носи на гвъбната линия. Лопатката на предните крайници е дълга, наклонена под ъгъл 45?, прибрана, сключваща прав ъгъл с рамото. Подрамото е право, китката е немного полегата (около 20?), лактите са нормално прибрани. Височината до лакътя трябва да бъде по-голям от дълбочината на гръдния кош (около 55%). Има широки, силно замускулени бедра на задните крайници, със здрава колянна става, с право ходило, с добре оформен ъгъл на скакателната става. Цвят - черен с "подпал"; жълт до светлосив; сив или светложълтеникав със светлочервеникави петна; едноцветно черен; едноцветно сив или сив с или без петна. Козината е с къс, твърд или дълъг косъм.
Ротвайлер
СТРАНА РОДИНА-ГЕРМАНИЯ
Предназначение ;КУЧЕ ПРИДРУЖИТЕЛ,ЗА СЛУЖБА И ОБЩОПОЛЗВАТЕЛНО. FCI КЛАСИФИКАЦИЯ - ГРУПА ІІ (Шнауцер и пинчер,молосиди,швейцарски пастирски кучета и др.), Секция 2.1 Молоси, догообразни кучета с работен изпит
ЦЕЛ
Цел на отглеждането на ротвайлер е създаването на хармонично,здраво и силно, отговарящо на расовите белези куче-придружител,спортно и куче за работа с най-висока физическа и характерна производителност. Стремежът на собственика трябва да бъде не само да увеличава числеността на расата,но да запази и затвърди формата и същността на широка основа.
Под расови белези се разбира групирането на характеристики и качества от правоспособния съюз за отглеждане, които всяко куче от тази раса трябва да показва. Затова се взима като образец идеалният вид, така нареченото куче-еталон.Отговорен за определянето, допълването или уточняването на белезите на расата е ОБЩИЯТ ГЕРМАНСКИ КЛУБ РОТВАЙЛЕР(АДРК e.V.),Щутгарт. Всички останали страни,доколкото принадлежат към Световния съюз(FCI) или имат споразумение с този съюз,са задължени да запазят расовите белези на породата, посочени от страната, от където тя произхожда. АДРК дава следната характеристика-мото на белезите на своята раса:
РАСОВИ БЕЛЕЗИ
Отглеждането на Ротвайлер цели създаването на бликащо от сила куче. Черно,с червено-кафяви ясно очертани белези,което с внушителния си вид изразява и аристократичност и е особено подходящо за придружител,спорт и куче за използване.
ВЪНШЕН ВИД
Обща картина:
Ротвайлерът е средно голямо-голямо набито куче, нито тромаво, нито леко, нито дългокрако или с къси крака. В спокойно,неподвижно състояние набитата му фигура излъчва сила,ловкост и издръжливост. Появата му издава самобитност, поведението му е самоуверено,със здрави нерви и е не плашливо. Спокойният му поглед говори за добър нрав. Реагира с повишено внимание спрямо околната среда.
Дого аржентино