Смъртта е прекратяването на живота на живите организми във физически измерим аспект.

Смъртта е потенция, която започва от самото раждане. Организмът върви още от детство само в една посока - към смъртта. Затова в природата всяко живо същество се стреми да има поколение - така то остава да живее чрез своите гени, а в човешкия свят - и да остави духовно наследство - знание, култура или опит за следващите поколения.

Има различни теории за смъртта. Религиозните я описват като стадий от човешкото развитие, при който съзнанието не спира да съществува - християнство, ислям - или то се разлива в едно по-съвършено съзнаване - будизъм, индиански схващания. Има убеденост дори, че нашето съзнание е просто храна за друго нечовешко битие (виж Кастанеда).

Смъртта е най-същественият момент от разбирането за живота, човека и културата въобще. В емблематичния си бестселър "Живот след живота" Реймънд Мууди разглежда над 100 случая на хора, които са преживели "клинична смърт", но впоследствие са се върнали към живота. Издадено за пръв път през 1975 год., това класическо изследване на живота след смъртта предизвика революция в популярното отношение към този феномен и наложи Мууди като водещия световен авторитет в областта на преживяванията на прага на смъртта. Според него всички хора, които умират, имат общи преживявания. Те виждат т.нар. тунел, през който бързо преминават и след това се срещат със същество, което е благосклонно към тях. Оценяват живота си и ако оживеят на операционната маса, върнали се с тези преживявания, се променят в духовен и социален аспект.

Според християнското разбиране за живота след смъртта всеки човек при кончината си остава известно време на земята. Той е дух, който - подобно на възкръсналия Христос - е ефирен. След 40-я ден той минава през митарствата, където се оценяват постъпките му на Земята. Ако на всеки грях, който е извършил, ангелът му хранител не съумее да извади добрина, която да замени злото, душата отива в ада.