Сребърните или както още ги наричат - мезосферни облаци, се явяват най-високите облачни образувания, наблюдавани в граничния слой на Земната атмосфера на височина 73-96 км. Средната височина на появяването им е установена с доста голяма точност и е равна на 82,4 км. (плюс/минус 1 км). За разлика от тропосферните облаци, мезосферните се намират в зоната на активно взаимодействие между атмосферата на Земята и космоса. Междупланетния прах, метеоритно вещество, заредени частици със слънчев и космичен произход, магнитните полета, постоянно участват във физико-химични процеси протичащи в най-високата част на атмосферата. Резултатът от тези взаимодействия често можем да наблюдаваме под формата на полярни сияния, емисионно осветяване на атмосферата, метеоритни явления, изменения на цвета и продължителността на здрача, появата на … сребърни облаци.
Външно сребърните облаци наподобяват тропосферните. Те се наблюдават нощем, през летните месеци и основно по средните ширини на Земята. Притежават собствена светлина, т.е. винаги изглеждат светли на фона на тъмното небе. Необикновенната флуоресцираща светлина, която излъчват, както и необичайната им форма, привличат погледа на наблюдателя. Ето как ги е описал един от първите изследователи, руският астроном В.К. Цераски, през 1885 г.:
“Тези облаци ярко блестяха на нощното небе с чисти бели и сребристи лъчи, с леко син отенък, приемайки в непосредствена близост до хоризонта жълто-златист отенък. Имаше случаи, когато от тях ставаше светло, стените на сградите съвсем видимо се озаряваха и неясните очертания на предметите рязко се забелязваха. Често облаците образуваха слоеве или пластове, наподобяващи редици вълни или пясъчна плитчина, покрита с гребени и вълнисти неравности…”. З това наименованието “нощни светещи облаци” (Noctilucent clouds) най-точно отговарят на външния им вид. (в международната практика е прието тяхното абревиатурно съкращение NLC)
* * *
Сребърните облаци били открити съвсем неочаквано и наблюдавани едновременно в много страни през лятото на 1885 г. На 8 юни Т.Бакгауз станал свидетел на феномена в Германия, на 12 юни В.К. Цераски забелязал облаците над Русия, на 10 юни В. Ласка - над Чехия, на 23 юни Е. Гарвит - над Естония. Научните среди били удивени от откритието на това ново атмосферно явление. Странен бил и факта, че при вече сериозно развитата наука за атмосферата на Земята (по това време в Европа и Русия работели десетки астрономически лаборатории и стотици метеорологични станции), нощните светещи облаци, останали някакси незабелязани до този момент. Имало регистрирани единични наблюдения на подобни явления в различни времена, но качествени и пълноценни изследвания и описания липсвали. Създало се впечатлението, че до 10 юни 1885 г. ярките сребърни облаци просто не са се появявали. През 1886 г. необичайното явление отново било регистрирано в много страни от Северна Европа., а през 1888 г., били наблюдавани в Южното полукълно над територията на Чили.
С какво е свързано тяхното масово появяване в края на ХІХ в. за нас си остава загадка. Първите опити да се обясни природата на сребърните облаци били свързани с изригването на вулкана Кракатау на 27 август 1883 г., когато в атмосферата на Земята, на височина от 70-80 км. били изхвърлени 6 до 18 кв.км. пепел и ситен прах, които паднали на площ от 3,8 млн. кв.км. В резултат паднало нивото на директната слънчева радиация, а средните годишни температури се понижили с 0,5-1,0 градуса. В продължение на 2-3 години били наблюдавани оптически атмосферни аномалии, изразяващи се в разноцветни изгреви, поява на дневни ореоли, изменение в поляризационните свойства на атмосферата. Въпреки грандиозното изригване на Кракатау, потвърждение на “вулканичната хипотеза” така и не се появило. В последствие, на 6 юни 1912 г., в Аляска, мощно изригнал вулкана Катмай, но съществени изменения в появата на сребърните облаци не последвали.
Поредната идея, за обяснение на природата на тези височинни облаци, била свързана с притока на космическо вещество към Земята. Както е известно, в края на юни началото на юли, т.е. периода на максимална видимост на сребърните облаци по средните ширини на Земята, идва най-интернзивния космически поток действащ през деня - бета Тауридите (?). Съветските изследователи Л.А. Кулик и Л. Апостолов, допускали възможността облаците да се образуват от метеоритно вещество. Трябва да се отбележи, че идеята за образуване на сребърните облаци от проникването на опашката на комета в земната атмосфера, е изказана още през 1930 г. от американския астроном Харлоу Шепли. Метеоритната хипотеза просъществувала до началото на 50-те години, когато било сформирано най-пълното описание на състава и температурата на горния слой на атмосферата и възникнал нов, кондензационен модел за образуване на сребърните облаци. От този период започва и активното международно сътрудничество, създават се комплексни програми и най-важното, свързано с космичаската техника - появяват се нови методи за изследване.
В края на ХХ век, появата на сребърните облаци била свързана с друг клас обекти от Слънчевата система - мини-кометите. По мнението на изследователите В.Н. Лебединец и О. Курбанмурадов, именно компактните кометни образувания, регулярно появяващи се от космоса, внасят в горните слоеве на атмосферата необходимото количество вода за образуването на сребърните облаци.
* * *
Някои интересни етапи в историята на изучаването на сребърните облаци от момента на тяхното откритие:
8-12 юни 1885 г. - сребърните облаци се наблюдават в различни точки на Европа.
Германия - Т. Бакгауз и О. Иессе
Чехословакия - В. Ласка
Русия - В. Цераски
Естония - Е. Гартвиг
Същата година, руските астрономи В. Цераски и А. Белополски, след провеждането на базови наблюдения, определят височината им на 75 км.
1887 г. - О. Иессе получава първите фотографии на сребърни облаци. В същото време немският физик Ф. Колрауш се опитва да обясни причините за появата им с най-голямото в историята на човечеството изригване на вулкана Кракатау. Идеата на Колрауш била много проста - вулканичната пепел и водната пара, изхвърлени на голяма височина замръзват, образувайки мъгливи или ледени облаци. О. Иессе, поддържайки тази хипотеза като цяло, на свой ред исказва предположението за малко по-различен състав на облаците, имайки предвид кристалите лед състоящи се от леки вулканични газове (например водород).
20 декември 1888 г. - Щубенраух за пръв път наблюдава подобни облаци в Южното полукълбо - Чили. О. Иессе пръв предлага кондензационната хипотеза за образуването на сребърните облаци, приемайки, че те се образуват от неизвестен газ, изхвърлен към горната част на атмосферата при изригването на вулкани.
1889 г. - На базата на точни фотометрични измервания била определена височината, на която се образуват тези облаци от О. Иессе = 82,02 +/- 0,009 км.
30 юни 1908 г. - в повече от 40 точки от Западна Европа и Русия са наблюдавани аномално ярки сребърни облаци, които впоследствие се оказали свързани с взрива на Тунгуския метеорит.
1923 г. - И.И. Путилин изказва идеята, че сребърните облаци луминисцират под действието на ултравиолетовите лъчи на Слънцето.
1926 г. - Известният изследовател на метеорити Л.А. Кулик и метеоролога Л. Апостолов свързват образуването на сребърните облаци с навлизането в атмосферата на Земята, на крупни метеорити и комети.
1951 г. - Н.И. Гришин получава серия спектрограми на сребърни облаци.
1952 г. - А.И. Хвостиков създава кондензационната (ледена) хипотеза.
1957 г. - 1958 г. - Глобално изучаване на сребърните облаци по програмата Международна геофизична година.
18-19 март 1965 г. - космонавтът А.А. Леонов за пръв път наблюдава сребърните облаци от космоса, от борда на кораба /Възход-2”.
9 декември 1972 г. - от борда насамолет, прелитащ над териториите на Сирия и Иран, са наблюдавани сребърни облаци в нехарактерен сезон. Американски метеорологичен спътник регистрира сребърни облаци над дневната повърхност на Земята.
май-юни 1973 г. - от космическата станция “Скайлаб” американският астронавт П. Вейтц наблюдава ярки сребърни облаци на ширина j=50 градуса от Париж до Харков.
декември 1977 г. - 1978 г. - в продължение на 13 денонощия екипажът на космическата станция “Салют-6” наблюдава сребърни облаци над южното полукълбо на Земята.
март-май 1981 г. екипажът на “Салют-6” многократно наблюдава появата на сребърни облаци в района на Екватора. 31 юли - сребърни облаци са наблюдавани по време на пълното слънчево затъмнение.
16-17 юли 1988 г. - необичайно ярки облаци са наблюдавани в района на Тунгуската катастрофа.
1992 г. - В.Н. Лебединец и О. Курбанмурадов изказват предположението, че источник на водната пара в мезосферата могат да бъдат мини-кометите. На свой ред, от сътрудницка на Държавния оптически институт, А.И.Лазарев се лансира идеята, че сребърните облаци представляват инверсионни следи от тези мини-комети.
|
SUPERSITE - FEEL THE BEST !!! 
!!!Srebyrnite oblaci!!!!