Трип-хопът е едно от най-новите музикални течения, зародило се в Англия и добиващо все по-голяма популярност. Стилът е свеж и екпериментаторски и доказва, че всеки, който притежава някаква техника и желание да прави музика може да изрази идеите си в най-различна форма. Именно това е причината границите на този стил да са толкова размити и в парчетата на трип-хоп изпълнителите да се чувства влиянието на стилове като джаза, соула, хип-хопа, дъб.
Родният град на трип-хопа е Бристол, където работят голям брой талантливи диджеи и ъндърграунд изпълнители, развиващи стилове като groove-heavy acid jazz, dub reggae, neo-psychedelic, brainy art rap. Още през 1991 в творчеството на групи като Nightmares On Wax, Massive Attack и Soul II Soul се усеща зараждането нов стил, който по-късно ще бъде определен като трип-хоп (В началото го наричат „Бристолско хип-хоп течение”). В края на същата година се появява и първата истинска трип-хоп банда Portishead, която бързо печели любовта на критиката с дебютния си албум Dummy. 90-те раждат още няколко високо оценени албуми – Maxinquaye (Tricky), Krush (DJ Krush).
В повечето случаи темпото на трип-хоп парчетата е бавно. Най-голямо значение за звученето има бийта, който е силен и дълбок, но доста приглушен. Той е умело миксиран с ритмични мелодии, семпли на инструменти и различни шумове. Вокалите са предимно женски, много често срещано е и мъжкото рапиране.
Някои търсят корените на трип-хопа още по-далеч в миналото, дори в творчеството на изпълнители като Sly Stone, в чиито албум от 1971 “There’s A Riot Going On” откриваме някои елементи на трип-хопа като характерните състояния на меланхолия, отчужденост от света, усещането за обреченост.
Не може да се говори за трип-хоп без да се има предвид историята на съвременната електронна музика.
В началото на 80-те, най-вече в Чикаго, Детройт и Ню Йорк, музикантите решават да възродят диско музиката на 70-те чрез изцяло електронен звук примесен с фънк, соул и ар енд би (DJ Frankie Knuckles, Tony Humphries). Така възниква хаус музиката – терминът е съкращение от “warehouse”, клуб в Чикаго, в който работи Knuckles в периода 77-83 и започва да експериментира с музиката, създавайки стилът warehouse, по-късно наречен просто house.
През това десетилетие много dj-и започват да увеличават бийтрейт-а и да намаляват, дори напълно да премахват мелодичната част на парчетата, отдавайки по-голямо значение на бийт-а – така се ражда техното; да ги смесват с класическа музика (в самото начало) и да обръщат повече внимание на мелодичността – създава се трансът; или пък увеличават бийтрейта като след това отново го забавят, използвайки pitch-a, експериментирайки с хип хоп бийт и реге бас като по този начин създават луупове от накъсан бийт – създават се дръм енд бейс-ът и някои специфични варианти на брейкбийт-а.
Пак през 80-те някои музиканти осъзнават, че бийтрейт-а може не само да се уеличава, а и да се забавя. В Бристол бандата The Wild Bunch започва да прави музика в тази насока, което накрая довежда до създаването на трип-хопа. В бандата участват Tricky, Mushroom, 3D и Daddy G. През 1991 издават Blue Lines под името Massive Attack и това е първият албум от жанра. По-късно се появат и други изпълнители, които вносят различни влияния : Tricky (hip hop), Smith & Mighty (reggae), Portishead (jazz), DJ Shadow (instrumentals), Mink & Canatella (rock)
Думата „трип” описва състоянието „не-на-този-свят”, което следва след употребата на наркотици. Това свидетелства за обвързността на трип-хопа със сетивата и чувствата. „Хоп” пък показва, че стилът е най-близък до хип-хопа.
За своеобразен трип-хоп химн е обявена песента на Massive Attack - “Unfinished Sympathy”, която е обявявана и за една от най-великите песни на всички времена в запитвания на MTV и MNE. Критиците казват за нея: „Повече от десетилетие след издаването й тя си остава едно от най-вълнуващите електронни парчета, създавани някога, способно да разтопи сърцето и да пробуди въображението като балада на Bacharach или песен на McCartney”.
|
SUPERSITE - FEEL THE BEST !!! 
‡тРиП-хОп‡