Трагичната история на най-модерният пътнически кораб за своето време, обявен предварително за непотопяем, потъва в Атлантика на 15 април 1912 година. Загиват около 1500 души пътници и екипаж. Не е установен броят на българите, около 45-50 души. Подробностите около гибелта на кораба, трагедията на пътниците и мъжествено на екипажа са известни, за българите може да намерите повече в раздел българска следа. В нощта на фаталната среща на Титаник с гренландският айсберг капитан Стенли Лорд пътува в сущото направление за Бостън с 6000-тонния кораб "Калифорниън". Вечерта на 14 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае за медийния рейс на Титаник, и че той се намира в същия район капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на Титаник за опасните ледените блокове по радиото в 23:00 часа. Неговият радист е почти наруган от радиста на Титаник и така сконфузен изключва радистанцията - дежурството му е изтекло и той ляга да спи до сутринта. Още съшата вечер наблюдателя на Титаник съобщава :"Пред нас айсберг! Разстояние - 500 метра". Първият офицер се намира на мостика, и дава командата, която всеки морски офцер на негово място би изрекъл при подобна ситуация:"Ляво на борд, машини пълен назад! " Но твърде късно, ледената скала разпаря корпусът от към носа по дължина 90 метра. Бързо нахлува вода в предните отделения, чак до предното котелно помещение. Конструктора на Титаник Томас Ендрюс веднага прави необходимите изчисления - корабът ще потъне! Когато от Титаник пускат първата спасителна лодка с пътници, капитанът му е относително спокоен - близо до тях се виждат светлините на кораб. Той дори нарежда на лодката да отиде и да се върне за нова партида. Никой не се съмнява, че това е "Калифорниън" .
Разследване на трагедията
Понеже всички са уверени, че това е корабът на Стенли Лорд, той не може да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито после на следствието в Лондон. Не е взето в предвит, че не е видял никакви ракети, понеже се е намирал на 25 мили от мястото на катастрофата и че радистът му не е чул никакви сигнали за бедствие. Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 година. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява , че е невинен ... Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес починал на 85 години . Към тази изповед го принуждава негов пленник, попаднал на дневника му от 1912 година, когато е бил капитан на промишления кораб "Самсун". Това е корабът наблюдаван на 4-5 мили и който след първите ракети загасил светлините си и изчезнал. Причината е, че "Самсун" ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундлен и имал в трюмовете си няколко стотици убити животни. Ракетите на Титаник капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. "Самсун" бил голям съд, но нямал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на Титаник. Капитан Нес събрал екипажа и му обяснил какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали ... Десетилетия наред всички смятаха, че айсбергът като нож е разрязъл обшивката на Титаник приемаше се, че пробойната е дълга 90 метра и широка 2 метра. Но тази пробойна бяха видели само двама души на Титаник : Едуард Смит и конструкторът Томас Ендрюс . И двамата загиват на кораба...
Изследване и откриване на
Титаник
През лятото на 1985 година Робарт Балард от Удсхолския океаногеографски институт, с екип от двама души, достигна останките от Титаник на дълбочина 3795м. За целта те разполагаха с миниподводницата "Алвин" и фоторобота "Джейсън Джуниър" привързан към "Алвин" . Оглеждат всичко което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки, че огледаха старателно десния борд на кораба , те не откриха никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост :бордът на кораба не е бил разрязан , той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара и налягането от срещата с айсберга...
Раследване
Към Ню Йорк и равносметка
Оцелелите от „Титаник” все пак стигат в Ню Йорк, макар и на „Карпатия”. Капитан Рострън, чийто кораб пътува към бреговете на Италия, решава да обърне назад към изходната си точка – Ню Йорк. Появява се и предложението корабът-близнак на „Титаник” „Олимпик” да вземе пътниците дотам. Поради страх от ново прикачване и психоза при вида на еднотипния кораб Рострън не се съгласява и тръгва към Америка. Качва няколко от лодките на „Титаник” на борда си и отплява.
Наблизо до него вече се намира и друг кораб – „Калифорниан”. Всъщност на сутринта капитан Лорд кара радиста си да провери какво се случва и тогава с почуда на кораба научават за събитията, които са се разиграли почти под носа им. (Както вече писах споровете къде точно е бил „Калифорниън” и дали все пак са виждали в далечината „Титаник” без да подозират драмата му продължава). Лорд обещава да претърси мястото отново. На „Карпатия” се отслужва молебен, после обикалят за последен път мястото на потъването и тръгват на път.
В Ню Йорк объркването вече е налице. Първо „Асошиейтед прес” разпространява новината, че „Титаник” е подал сигнал за бедствие. Пресата започва да гадае какво всъщност се е случило. „Таймс” залага на потъване. В 8 ч. сградата на „Уайт стар лайн” е обсадена от журналисти. Оттам ги уверяват, че място за притеснения няма, като търсят контакт с потъналия кораб. Започва да се тълпи множество. В пресата излизат и глупави заглавия като това в „Ивнинг сън”: „След сблъскването на „Титаник” всички са спасени!” Според нескопосаните журналисти дори и „Титаник” бил влачен на буксир, а вероятно и Леонардо ди Каприо плува някъде отзад...
Истината обаче е страшна и бавно си пробива път, за да триумфира окончателно надвечер на 15. 4. 1912 г. В 19 ч. в „Уайт стар лайн” капитулират пред журналистите: „Титаник” е потънал. Останалата суматоха ясно се долавя и от хаотичните признания: 20 ч.: Пропуснахме да съобщим, че целяит екипаж е спасен”, 20,15 ч.: „Вероятно е да има някои загинали.”, 20,45 ч.: „Имаме сериозни опасения за големи загуби.”, към 21 ч.: „Има ужасно много загинали...”
А каква се оказва картината от трагедията? От всичко 2205 души на борда на „Титаник”, загиват 1502, между които 1346 мъже, 103 жени и 53 деца. Спасените са едва 703-ма, сред които 315 мъже, 336 жени и 52 деца. Все още се срещат и други цифри в източниците, но те са непрецизни. Сред онези, за които пиша не се спасяват капитан Смит (открит с дете на ръце), капитан Уайлд, капитан Мърдок (за когото се твърди, че се бил прострелял), капитан Муди, Томас Ендрюс, Джон Джейкъб Астор, Бенджамин Гъгенхайм, фамилия Строс, Джон Тайлър, Чарлз Хейс, майор Арчибалд Бът, Джордж Уайдънър, Артър Райърсън, Джон Филипс и свирилият почти до края бенд начело с Уолъс Хартли. Сред оцелелите са: Лайтолът, Питман, Боксхол, Лоу, Брайд, Исмей и човекът с печалното откритие Фредерик Флийт. Това не е най-смъртноносното корабокрушение по море, но се оказва едно от най-горчивите и безспорно най-разтърсилото света.
Пресата и различни отговорни фактори очакват информация от „Карпатия”, но такава, уви, не стига. Рострън забранява каквито и да е съобщения на радистите (междувременно към Котъм се е присъединил на помощ и Брайд). В четвъртък вечер на чакането идва край: над 40 000 души наблюдават пристигането на „Карпатия” в Ню Йорк. Корабът стига недостигнатия от „Титаник” кей 59 и започва разтоварването на лодките. Скоро започват да слизат и пътниците. Казват, че пътниците от „Титаник” са хората, които са влезли в САЩ най-леко от всички през последните 100 г., без формалности и размотавания. Истината за това кои са загинали излиза наяве, но не става така с историята на потъването и причината за него. В пресата се тиражират изявления на пътници, които или са много далеч от истината или съдържат изключителни глупости, които няма нужда да цитирам. Само ще скицирам: там се говори за застреляни пътници, човек, изкарал часове върху айсберга и дори пиратство... За изясняване на всичко се провеждат от двете страни на океана два съдебни процеса.
Първият от тях се състои в САЩ. Причината щатите да се нагърбят с процес, който касае един английски плавателен съд е изключителното силното обществено напрежение там след катастрофата. Освен, че загиват стотици бъдещи американци сред жертвите са и уважавани бизнесмени, както и съветник на президента. Затова Сенатът на САЩ натоварва със следствието сенаторът Уилям Смит. Вкратце тактиката на сенатора е да разпъне на кръст капитанския състав и по-точно Лайтолър (защото е най-висш по ранг). Пред Лайтолър застава предизвикателството да защити кариерата си, но и загиналите свои началници Смит, Уайлд, Мърдок, не особено приятният му Исмей, а и цялата „Уайт стар лайн”. Сенатор Смит иска да знае защо не е намалена скоростта, защо не са съобщени заплахите за лед на мостика, защо не са пълнени лодките изцяло и какво ли още не. Започва „схватка” между Лайтолър и Смит, която последният се опитва да притисне Лайтолър и да се докопа да доказателкства за вина на Исмей и капитанския състав. Капитанът се защитава неочаквано умело и Смит не успява да излезе на глава с него дори по въпроси, където би трябвало да има превес, например по този за липсата на биноклите. Трагедията на Смит е и в това, че той наистина няма познания по корабно дело и определено на моменти изпада в комични и глупави ситуации: след изясняването на Лайтолър, че коминът е паднал във водата Смит пита: „Пострада ли някой?”, после задава глупав въпрос от какво се състоят айсбергите, а в миг на „проблясък” пита дали не е възможно някои от пътниците да са потърсили убежище във водонепроницаемите отсеци на „Титаник”
- Не съм в състояние да кажа, сър – отговаря тактично офицерът.
- Все пак има ли някаква вероятност?
- Не, никаква.
След този епизод прозвището на Смит става „Водонепроницаемият Смит”. Но най-добрият етюд се разиграва под ръководството на сенатор Флечър. Уважаеият сенатор в желанието си да блесне задава следния многообещаващ въпрос, на който получава и много изчерпателен отговор от Лайтолър:
- Искам да ми пояните, не само от гледна точка на действителните ви познания за непосредствената последица, но също и от гледна точка на вашия опит като навигатор и моряк, каква беше последицата от сблъскването на кораба, като се започне с първото въздействие, непосредственото въздействие; как се отрази това на кораба, ако изобщо се е отразило, какъв беше ефектът тогава и какъв, според Вас, беше ефектът върху кораба в резултат на сблъскването.
- В резултат корабът потъна.
През май властите на САЩ позволяват на разследваните да заминат за Англия. Веднага след пристигането им на родна земя започва и тамошният съдебен процес. Отначало там емват капитан Лорд, който е подложен на унищожителна критика и разпити. След това идва ред на някои пътници, които са възпрепятствали връщането на лодките към мястото на трагедията след потъването. Накрая настъпва моментът да бъде разпитан екипажът и вчастност „най-едрата му риба” Лайтолър. Процесът е организъран точно от онази злополучна Британска търговска дирекция, която има смешни изисквания относно спасителните лодки и конструкцията на параходите и предварително е ясно, че тя ще търси улики навсякъде другаде, само не и в своята работа. Следват драматични дни и поредица от най-обстойни разпити, при които Лайтолър буквално ходи по въже. Особено педантично го разпитват за атмосферните условия, за радиограмите и за липсата на бинокли. Особено деен при разпитите за биноклите на марса е адвокатът на огнярския и моряшкия профсъюз. С решаващата и учудваща помощ на председателстващият заседанията лорд Мърси, Лайтолър успява да се измъкне някак от този тежък момент. Следствието завършва със замазване на причините и вината и се отдава на лоши условия и морска практика... Но съдебната сага не спира и тук. Един дребен земевладелец, чийто син е загинал на „Титаник” отказва да приеме резултатите от следствието и завежда дело за обезщетение срещу „Уайт стар лайн”. Този път компанията губи делото въпреки, че Лайтолър трябва да отговаря на същите въпроси.
Последиците
Потъването на „непотопимия” довежда до революционни промени в света на корабоплаването. Изместват се по на юг презокеанските пътища, създава се Международен ледови патрул със задача да открива и премахва айсбергите, всички кораби се задължават да имат 24-часова радиовахта. SOS окончателно се налага като сигнал за бедствие. Въвеждат се строги изисквания за брой на лодки и други спасителни съоръжения на борда на корабите. Прави се реформа в разделението на пътниците по класи и заключените врато общо взето отпадат. Няма нужда да се споменава, че самите екипажи стават в пъти по-внимателни и вече не допускат нехайства или липса на бинокли например.
А какво става с нашите герои? Дж. Брус Исмей скоро напуска президентският пост в „Уайт стар лайн” и заживява отшелнически. До смъртта си през 1937 г. често е принуден да става обект на нападки и хули. Фредерик Флийт се самоубива през 1965 г. Мнозина го сочат като последната жертва на „Титаник”. Питмън, Боксхол, Лоу и Брайд имат различни пътища, но безспорно най-интересна е съдбата на Лайтолър. Той продължава своята морска кариера, няколко кораба потъват под краката му, но той все оцелява. Накрая, този, когото морето не желае да приеме умира спокойно в леглото си на 78-годишна възраст на 8. 12. 1952 г.
Историята не би била пълна ако не се добавят и няколко думи за намирането на кораба. Години наред различни учени безуспешно се опитват да го намерят. Това се удава най-сетне на известният учен Робърд Балард и водената от него експедиция на 1. 9. 1985 г. „Титаник” е открит на дълбочина около 3700 метра, не много далече от мястото, където са последните му известни координати. Останките на кораба са се разпрострели на едно доста голямо разстояние, като само между носа и кърмата то е около 600 метра. Носът е потънал още докато кърмата е била на вода и се е врязал в дъното под остър ъгъл. Кърмата е потъвала почти отвесно, въртейки се в кръг и се е сблъскала с дъното обратно на посоката на носа. Една част от лайнера я няма (около комин № 3) и се предполага, че се е разломила на по-малки парчета, които са много по дъното. Наоколо дъното е осеяно с останки от столове, мебели, машини, съоръжения, има бутилки, посуда и дори детски кукли. Една от потресаващите снимки показваше две обувки. Част от тези предмети бяха извадени и сега се намират в много морски музеи по света.
Общо:
2699671
Вчера:
2206
♥ღ♥ღ♥ღ ♥ღ♥ღ♥ღ ♥Rony & Mimi♥ღ ♥ღ♥ღ♥ღ ♥ღ♥ღ♥ღ
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.
SUPERSITE - FEEL THE BEST !!! 
----ИЗТОРИЯТА НА ПОТЪНАЛИЯ "ТИТАНИК+++++