|
Сезонът на реалити шоутата свърши и с радост взех последното си интервю от финалистите в Сървайвър, радвайки се, че поне една година напред няма да ми се налага да питам някой дали е весело да те разкъсват комарите, дали са му падали гащите от глад и дали не се е объркал нещо като твърди, че не е правил секс на екзотичния остров.
Толкова нямах търпение да свърши всичко, че взех интервюто две в едно, тоест с двамата финалисти Нели и Ахмед наведнъж. Те така приятелски си говориха че на моменти аз си бях напълно излишен.
Просто можех да си включа микрофона, да изляза от стаята и да ги оставя да се наслаждават на спомените си.
Нели също така се оказа голям фен на Tialoto.bg и заяви, че редовно ни чете, за което сърдечно й благодарим. Все пак по-богатата с четвърт милион лева хубавица e бивша спортистка, а и e доста секси, така че е обяснимо защо е наша почитателка.
Как ви се сториха тези 51 дена на Острова на Сървайвър?
Нели: Супер си беше. На мен ми хареса. Преживяването си струва от първата секунда, в която ти се обадят да ти кажат, че си одобрен за първия кастинг, до последната, в която напускаш Острова. Даже съжалявам, че свърши. Сега вече ми липсва всичко това.
Ахмед: И аз си прекарах страхотно също. Невероятно преживяване беше и имаше наистина прекрасни моменти.
Забелязвам, че хората които излязоха по-рано, не се бяха насладили много на приключението, но всички финалисти са направо очаровани.
Ахмед: Това е, защото хората които останахме накрая знаехме, че това е по-скоро игра и й се насладихме максимално много.
Как са настроенията след като стана ясно, че Нели е победител?
Нели: Аз на финала не разбрах какво точно става. Някаква еуфория, близки и приятели ме прегръщат, целуват и толкова бързо се случи всичко, че някак си не ти остава време да се зарадваш и да го усетиш.
Ахмед: Аз се радвах много. Аз бях много доволен, че всичко приключва. Доволен съм и че въобще стигнах финала. Последният ден беше една формалност, тогава просто раздаваха парите. И двамата сме обезпечени, кой повече, кой по-малко, но не сме с празни ръце.
Важното е да си доволен от себе си, а аз съм. Вече знам, че съм човек който може да приема загубата. Радвам се, че загубих именно от Нели, просто загубих от най-добрия. Ако бях паднал от някой друг, щеше да ме е яд, а сега не ме е.
Ахмед беше най-амбицираният и нахъсан играч, докато Нели беше най-сдържаният и спокоен. Това ли бяха причините вие точно да сте финалистите?
Нели: Двете ако се съберат на едно място, става много силна комбинация.
Ахмед: Бяхме много сдържани и двамата.
Нели: Е, ти повечко говореше.
Ахмед: Аз говорих, но на никой нищо лошо не съм казал и те всички го оценяват това. Всеки търсеше опора в нас, жените търсеха подкрепа от Нели и тя им беше нещо като лидер.
Усещаха, че тя е най-разумната. Аз бях по-добре, защото пък намирах подобна опора във Валентин и всички останали мъже при нас. Ние си бяхме нещо като лидери. Уменията да общуваш с хората много помага в играта, не са важни само игрите.
Много хора те обвиниха, Ахмед, че правиш интриги и задкулисни игри. Валентин каза, че това е станало точно защото си станал лидер и така си поел всички негативи.
Ахмед: Лидерите никога не са обичани от другите хора и всички търсят вината за собствения си неуспех в лидера. След като ти си обявил един човек за лидер, няма да му се сърдиш като реши, че няма нужда повече от теб.
Колкото до задкулисните игри, всички имаха такива, но само аз си казвах какво мисля и какво смятам да направя директно пред камерата. Мислех си, че всички го правят, но сега като гледах разбрах, че хората, които са имали свой замисли, просто не са го казвали пред камерата.
Сега те могат да си извъртат думите както си желаят, защото просто ги няма записани пред камера. Аз съм казал това, което мисля. Аз не си извъртам приказките, а играя открито. Кой както иска да го приема.
А много ми беше странно като почнаха някои хора да въртят думи като чест, достойнство, мъжество. Не може човек да говори за подобни неща, като той самият не ги притежава.
Тези неща са много относителни и няма някой, който да определи кой е достоен и кой не. Това са индивидуални мнения, не са за казване пред преса, в ефир или каквото и да е било. Това е игра, не става въпрос за подобни неща. Трябва да си честен и достоен в семейството, не в Сървайвър.
Ревнуваше ли от Андрей? Сякаш той поемаше лидерството, докато не го взеха в другото племе, а ти беше разочарован сякаш, че не са избрали теб.
Ахмед: Всички очаквахме Дуло да вземе силен играч. Андрей е много силен играч.
Нели: Те всички бяха разочаровани. И Вальо, и Ахмед.
Ахмед: Да, всички реагирахме така . Сякаш бяхме пренебрегнати и малко ревнувахме. Вместо да си кажем:“Ох, добре, че не съм аз...”
Нели: Първичната реакция на всички беше такава. А и Андрей беше с нас само 13 дена и е много трудно да се каже, че е бил изявен лидер.
Тогава още бяхме много далече от подобни работи и никой не се открояваше сред останалите.
Ахмед: Хората си помислиха че ревнувам, защото репортер на Сървайвър ми зададе въпрос пред камера: “Мислиш ли, че Андрей е сърцето на отбора?” и аз трябваше да отговоря някак си. Тогава казах: “Надявам се да докажа, че той не е сърцето на отбора.” Тези въпроси аз не си ги измислям, аз само им отговарям. Нито съм завиждал, нито сме се мразили. Това са правила.
Но в Дуло беше различно. Там се коментираха един друг с явна омраза и ненавист. Особено за Маргото какви думи чухме...
Жребият не си ли изигра жестока шега при разпределението на отборите?
Нели: Сега като се замисля, нямаше лоши хора в Дуло. Сигурно им е тръгнало зле в началото.
Ахмед: Вокил бяхме като един отбор, в Дуло бяха доста по-големи индивидуалисти.
Какви са плановете ви за след шоуто? Имате ли идея как да реализирате популярността си?
Нели: Аз лично нямам никаква идея.
Ахмед: Аз идея нямам, ако някой има - да каже. Веднага ще я осъществим. В последно време почна да ми става приятно да се появявам по телевизията.
На финала, докато те представяха се появиха родните колоси Крика, Лежанката и разни други такива. Ти имаш ли нещо общо с тях?
Ахмед: Ами ние всички сме спортисти . Запознах се с тях, преди шоуто не ги бях срещал. То трябваше да е изненада появяването им, но аз ги надуших от далеч и ги видях преди предаването. Замириса ми на мускули един вид (смее се). Много се зарадвах, беше приятна изненада.
Нели, ти пя на финала и се справи доста добре.
Нели: (смее се) Мерси. Не знам, на мен всичко ми трепереше, бях страшно притеснена. Но това е чарът на живото изпълнение.
Как се отрази престоя върху фигурите ви?
Ахмед: Аз загубих 23 кила. За два месеца си ги върнах, че даже качих 3 отгоре.
Нели: Аз само 7 килограма загубих. Аз си тръгнах слабичка, и нямаше чак толкова много да свалям. Най-много си се радвах на коремчето, за първи път от години ми се виждаха коремните мускули. Сега за жалост не е така (смее се).
Ахмед: Дуло май повече гладуваха... Не знам, ама те си бяха чист Сървайвър, а ние си направихме колибка, нарче имахме, като летен лагер си го изкарахме.
А насекомите?
Ахмед: Ако комарите могат да се ядат, нямаше да гладуваме въобще. Всичко останало каквото имаше изядохме.
Нели: То обривите и пъпките бяха част от цялата игра. Постоянно нещо те сърби и се чешеш. Лазят те раци и стоножки докато спиш и така.
Ахмед: Имахме семейство плъхове в лагера. Само църкаха и ми пречеха да спя, ама като им почукаш и млъкват веднага.
Петя също спомена за тях и каза, че не сте ги хранили, макар че са ви били нещо като домашни любимци.
Ахмед: Аз ако ги бях сбарал, те щяха да нахранят нас.
Нели: Е то за нас нямаше храна, камо ли да заделяме за плъховете.
Какво ядохте на онази отвратителна мисия с гадостите?
Нели: Аз нищо. Изтеглих късата клечка тогава.
Ахмед: Аз ядох кокосова гъсеница. Скъсах и главата, защото имаше едни щипки с които може да ми отхапе езика и я лапнах. Толкова голяма и силна гъсеница не бях виждал. Беше жилава доста.
Нямаше вкус на пилешко предполагам?
Ахмед: Беше абсолютно безвкусна. Ако изключиш, че е гъсеница, въобще нищо не усещаш. Все едно си лапнал найлон. Дъвчеш и гълташ. Не мирише и няма вкус. Пък тарантула като бяхме яли, си имаше вкус и то добър.
Нели: Тарантулата имаше вкус на нещо средно между пиле, риба и рак.
Ахмед: Е, моята гъсеница имаше вкус на кръв, защото аз си я топях в кръвта.
|