|
|
Опознаването на родината ни е един непресъхващ извор за родолюбиво възпитание на народа ни. Да поведем туристическите колони на длъж и шир из нея, да изучаваме забележителностите на близкото и далечното минало, да скланяме глава там, където са загинали борци за народна свобода, това значи да будим сред народа и особено сред младото поколение национална гордост.
Защото България е неподвластна само на словото. Колкото поетите и певците да търсят най-хубавите думи и звуци, най-хубавите краски и сравнения, те не могат да предадат образа на родината ни с пълната му сила и мощ - жив и истински, единствен и насъщ. България е неделима от историята и върховете си. Неделима е от паметниците си и зелените поля, от легендите и преданията, от реките и морето си. Каменна и плодна - отразена в очите на езера и язовири.
Над благодатните земи на Мизия и Тракия са необгледните гори на Родопите, настръхнали мраморни чела на Пирин и исполинската снага на Рила. Отколе с потайните си усои, с вековните си букаци, с канарите и орляците си Балканът за българина е и баща, и майка, свидно гнездо и крепост. Далеч на изток, прегърната от вълните на морето, се таи Странджа, донесла медения звън на чанове и кавали. Сред равнините и златното море на житата искрят пламъчетата на огнени макове, свили китки край гранита на не един паметник.
Красива, но и древна е нашата земя българска. Тя идва от тъмнината на времето и дълбините на историята. Вековете й носят спомени с каменни чукове, със стрели и копия от бронз и желязо, с руини на градове и дворци. Те идват при нас мъдростта на слова, дялани върху камъни и скали, писани върху пергамент и кожа. Вековете разтварят порти, за да надникнем през тях в очарованието на реалността на стенописи и икони, на каменни манастири и гиздави къщи с чардаци и резбовани слънца по таваните.
Тръгнем ли на път из родината ни, ние усещаме топлината на нашата древна и кръстопътна земя, потънала в красота и дълбока житейска мъдрост. И винаги с удивление най-напред разглеждаме тракийските светилища из Родопите, разкопките на античните градове Ескус, Никополис ад Иструм и Нове, възхищаваме се от каменният амфитеатър в Пловдив или от старините в София.
После пътят ни води през 13-вековната история на България, тръгнала от времето, когато са препускали конете на Аспаруховите железни мъже. И тези векове са стигнали до нас не само с каменните основи и зидове, с мраморните колони и капители на дворците и градовете, останали от българските царе. Те ни говорят със силата и мъдростта на славянската писменост на Кирил и Методий. И пред очите ни оживява великолепието, покривало навред земята ни. Чрез него ние не само се гордеем, но и с достойнство носим името българи. Та кое българско сърце няма да се развълнува, когато мине през руините на Плиска и Преслав или когато застане пред скалата, на която каменният конник пробожда с копие лъвът! Кой българин няма да потръпне от гордост, когато почувства материалната и духовната култура, оставила блестящи белези върху възкръсналите руини на възроденият Царевград - Търново!
И тогава пътят ни ще потъне в тъмнината на османското иго, в които блестят Паисиевият огън, осветлил и Банско, където неспокойният монах се е родил, и Котел, където Стойко йерей преписва за първи път "История славянобългарска" и Жеравна, и Тетевен. ОТ тази епоха са светилниците на българското Възраждане и духовно съзиждане на народа ни - манастирите и на първо място от тях Рилският, Троянският и Бачковският.
Много неизлечими белези е оставила българската диря по Стара планина, из Родопите, из Рила и Пирин, където хайдути и четници - юначни мъже български, вървяха под зеленото знаме със страшния надпис "Свобода или смърт" начело с Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа и минаваха край Агликина поляна и Мургаш, край Богдан и Вардим. За да дойде времето на Левски с неговата престолнина Ловеч и на Ботев, израснал под хайдушкия Юмрукчал и минал към безсмъртието на Камарата, за да почувстваме огнените мигове на онази велика рожба, откърмена от народа ни - безсмъртния Априлий 1876-та със светите си Оборище, Копривщица, Панагюрище, Батак, Перущица и Брацигово.
И после на Шипка да изтрополи конят на един руски генерал, който да сочи на каменистата земя, да отдаде чест на смаяните защитници на свободата и да рече:
- Братья, ест на земле правда! Руска правда ест! Живите!
И от Шипка, ако тръгнем към Бузлуджа, откъдето тръгва една пътека и тя минава през бурите и пожарите на Септември 1923 г., през Мъглиж, Стара и Нова Загора, Лом, Берковица и Михайловград (Фердинанд). От 1941 до 1944 г. тази огнена диря водеше из дебрите на нашите планини, по долини и чукари, където блестят имената на Добринище, на кървавата Въча, на легендарното Жерково, на Осеникова поляна, Тасладжа, Тузлата, Слишовска могила и Жабокрек. До победния ден на Свободата.
Пряката цел на движението за посещение на 100-те национални туристически обекта е туристите да се запознаят организирано, задълбочено и последователно с най-хубавите и най-свидните на всяко българско сърце кътове: планински върхове, исторически обекти, музеи, паметници. Но крайните цели на движението са далеч по-обширни: чрез обхождане на 100-те бисера на българската земя да се почувства величието на България - ненагледната й хубост, богатството на историята й.
|
SUPERSITE - FEEL THE BEST !!! 
