Ей Момче!

Ей момче сещаш ли се за нашето първо танго?Сещаш ли се за шамара които ти ударих искаше да ме целунеш!Сещаш се сигурно!Беше много хубаво за да бъде забравено!

Ей момче,спомняш ли си когато ми донесе едно хубаво цвете беше синьо и ми напомняше за твоите очи,но цветето падна.Аз бях много тъжна,но ти се усмихна и ми каза че ще ми донесеш много такива цветя.Сутринта ми донесе много цветя,но нито едно от тях не нямаше такъв цвят които да ми напомня за твоите очи.

Ей момче!Спомняш ли си когато исках да те целуна,а ти се дръпна и каза:

-''Мъничка не те обичам вече,обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно!''

Тогава се обърнах и ти казах ''Сбогом''.Обърнах се и откъснах едно листо от дървото и започнах да го гриза.Тогава почувствах горчивия вкус на листото и мислех,че това ще намали болката ми,но тогава чух твоя нежен глас:

-''Мъничка мога ли аз друга да обичам?''

Тогава се обърнах и те целунах.Колко ни беше мил света в тия мигове.

На другия ден сутринта отидох при него.Той беше тъжен и блед и нищо не говореше.Когато исках да си тръгна ми каза:

-''Мъничка днес заминавам с родителите си в Америка ,можеби повече няма да се видим!''

Аз бях направо потресена от тези думи...

Напърво си пишехме,но после разбрах,че имат право старите хора когато казват,че любовта чрез писма не е любов и че не трябва да се разпалва любов с перспектива.В последното си писмо му написах стихове от една стара японска песен която гласи:

''Да обичаш е същото като песен да пееш,но няма песен без край!''

Един ден когато се прибрах от училище намерих писмо адресирано до мен и познах неговия почерг.Питах се дали да го оставя в шкафа неотворено както другите писма или да го отворя.Някаква сила ме теглеше.С треперещи ръце отворих писмото.В него пишеше:

-''Мъничка на 12-ти вечрета тръгвам от Америка,а на 13-ти сутринта ще бъда в Белград.Връщам се за винаги!Когато стигна ще ти се обадя.Когато чуеш моя глас,ако не ме искаш затвори слушалката,а ако ме искаш ще говорим и ще бъте както по-рано....

''Кои казва че няма песен без край?....''

Това писмо е намерено до трупа на едно момиче с прерязани вени.До нея е намерен вестник обърнат на 13-та страница на която пише:

''Самолетът които през нощта тръгна от Ню Йорк за Белгарад експлодира близо до югославската граница,

ЖИВИ НЯМА!!!

Още не е открита причината за експлозията на самолета!''

В продължение на писмото е дописано с кървави букви:

''Да обичаш е същото като песен да пеешно няма песен без край!!!''