Петък 8.00 часа. GSM – ът звъни с новата мелодийка, която си изтеглих. ”Поръчах една, а получих три.” От кухнята долавям ”силата на уникалния чаромат”. И след като се разсъних с чаша кафе, което ”ти дава сила за нови приключения”, реших да се ”възползвам от предимствата на новите технологии”, като си изтегля домашното от интернет. ”Една добра традиция”, а и така ще съм сигурна, че моят доклад притежава ”качество, надеждност и стил”. Побързах, за да имам време да се приготвя за училище и в огледалото ”да видя нещо хубаво”. Хапнах на крак нещо ”неоставимо вкусно” и се заредих ”всичко на max”. Готова съм за даскало - ”безупречна честота и чувство за релаксация”. Навън имаше отвратителен вятър, а за ”дълъг живот на моята коса” трябваше да си взема шапка, защото аз полагам ”професионална грижа” за нея.

По пътя се отбих да си купя вестниче, а до будката някакви невръстни хлапета продаваха ”супер прах, супер изгодно”. И днес ме чакаше ден на ”100% адреналин” с учители, които казват: ”Споделяме вашият свят”, но всъщност ”ще оцелее само един”. Но тъй като се разпръснахме по коридорите, защото преподавателят закъсня, още първия час той ни посрещна с неочаквано контролно, а коментарът му беше: ”Защото го заслужавате!”. За щастие телефона на даскала звънна в най – подходящия момент. И след като излезе, наизвадихме учебници и тетрадки - ”грехота е да не гледаш”. А после резултатът е, че ”всички са възхитени от нас”.

През междучасието ”нещата са такива, каквито са”. В училище можеш да намериш ”най – изгодните мобилни оферти под един покрив”. И понеже цял ден ни е налегнала ”жажда за музика”, се уговорихме вечерта да отидем на дискотека.

Следващия час е физическо. Учителят ни казва, че ще тичаме и настъпва суматоха, че не можеш да разбереш дали ”това е твоят глас”, или не. Разбира се, никой не е облечен подходящо, а спортните ни екипи си стоят в гардероба с ”блестящ и наситен свят”. Половината от момичетата се претрепват заради тесните си дънки и високите обувки и, естествено, следва конско: ”Като не са добре екипирани, защо рискуватω”

Влизаме в час по химия. И какво да видя - ”А.. Русалка!” О, не, толкова съм изморена,че съм заспала. Поглеждам към катедрата, а там ”виждам нещо златно, виждам чудо!” Поредната химична реакция. В този както и в останалите часове ”всички говорят. Аз също.” А ако все пак ни забранят , нали има ”тетрадки с въображение” т.е. ”connecting people”. С тези седем часа на ден май ни имат за ”извор на живот”. Все пак ни пускат малко по – рано, защото физичката ще има ”гости от Павликени” и трябва да вземе ”едно кило нещо сухо”.

Пристигнахме в дискотеката, а там ни чакаха ”хитове до скъсване”. Казахме ”стоп на болката в ставите” и ”се активизирахме”. Обичам да ходя там, защото пускат ”винаги хитове и нова музика”, а и там ”звездата си ти”. А после ”have a break”…